неделя, 11 септември 2011 г.

Края на деня!


Денят почти е свършил
И тъмнината пада от крилата на нощта,
Както перо полита надолу
От орел в неговия полет.

Виждам светлините на селото.
Блясък през дъжда и мъглата.
И чувство на тъга ме обзема,
Че моята душа не може да устои:

Чувство на тъга и копнеж,
То не е подобно на болка,
А прилича само на скръб,
Както мъглата е подобна на дъжда.

Ела, прочети ми някаква поема,
Някаква проста и прочувствена балада,
Това трябва да успокои неспокойното ми чувство,
И да прогони мислите на деня.

Не от старите велики майстори,
Не от несравнимите поети,
Чието ехо от далечните им стъпки
минава през коридорите на времето.

Защото, като звуци от бойна музика,
техните силни мисли предполагат
Безкраен живот, труд и усилия,
А тази нощ аз копнея за почивка.

Прочети от някакъв скромен поет,
Стихове, бликащи от сърцето му,
Като дъжд от облаците на лятото.
Или сълзи от клепачите започват.

Кой през дългите дни на труда,
И нощи лишени от лекота,
Все пак чува музика в душата си
От прекрасни мелодии.

Такива песни имат силата да успокояват,
Неспокойния пулс да оправят,
И идват като богословия
Това следва след молитва.

След това прочети от някоя ценна книга,
Поема по твой избор,
И се поддай на ритъма на поета
Красотата на гласа ти.

...

И нощта се изпълни с музика,
И с грижите, които заразяват деня,
Сега вече може да си откраднете частица от тишината.

Фото!


Фото!


събота, 10 септември 2011 г.

Песен на деня - 2!


Надежда




Не се опитвайте да направите живота си математически проблем
със себе си в центъра и да искате всичко да излиза равно.
Когато сте добре, лоши неща, все още могат да се случат.
А ако пък сте зле, все още може да бъдете щастливи.

Промяна




Когато четеш, светът пред очите ти наистина се променя.
Ти можеш да видиш онези части на света, които 
никога до сега не си знаел, че съществуват.
Книгите бяха в света; Света беше в книгите!

Фото!